9 септември несъмнено е част от историята ни
Днес се навършват 74 години от това паметно събитие, останало в историята ни под името Деветосептемврийски прелом. И до момента българските историци не могат да дадат единомислеща оценка на събитията.
През нощта на 8 против 9 септември 1944 година в България е осъществена насилствена смяна в държавната власт, като е свалено държавното управление на Константин Муравиев и на власт идва държавно управление на Отечествения фронт, отпред с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България благодарение на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената войска, написа viapontika.com.
След тази дата настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в руската сфера на въздействие.
Днес се навършват 73 години от това паметно събитие, останало в историята ни под името Деветосептемврийски прелом. И до момента българските историци не могат да дадат единомислеща оценка на събитията от 9 септември 1944 година В историографията отпреди 1971 година то се назовава „ национално въстание “ заради пропагандата по това време. В последвалия интервал до 10 ноември 1989 година, 9-ти септември приема гръмкото определение „ социалистическа гражданска война “. След смяната на политическия режим през 1989 година събитието е определяно като „ боен прелом “.
Днес мъчно ще намерите нещо хубаво за събитията на тази дата, с изключение на радостните мемоари на баби и дядовци за празненствата и сбирките в годините когато 9-ти септември беше народен празник.
Най-възрастните през днешния ден си спомнят незадълбочено, че Деветосептемврийският прелом е последван от вълна на принуждение, осъществявано основно от комунистически групи против политически или персонални съперници. Тези всеобщи беззакония не престават няколко месеца и са последователно сложени под надзор от управляващите със основаването на така наречен Народен съд в края на годината. Според разнообразни оценки броят на убитите през този интервал е сред 20 000 и 40 000 души. Осъдените на гибел от така наречен „ Народен съд ” са 2 730 души — министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители и други След 9 септември българската войска е включена в състава на III Украински фронт. При присъединяване си в настъплението против немската войска българската войска дава 31 910 убити и ранени. На България не е приет статут на съвоюваща страна, само че е позволено да резервира освободената през 1940 година Южна Добруджа.
Партизански патрул по улиците на Пловдив, на назад във времето тържествена арка, издигната за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената войска в града, към 9 септември 1944 година, фотография: lostbulgaria.com
Хронология на събитията:
8 септември 1944
Съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана опозиция от българската армия. Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота прави десант във Варна. При нахлуването на руските войски във Варна командирът на 3-а войска ген. Никола Христов е погубен от комунистите.
Правителството на Муравиев афишира война на Германия, оповестено с декрет на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.
В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни обитава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в Отечествен фронт участват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Определен е съставът на държавното управление след преврата. Спор за вътрешното министерство - Дамян Велчев е подсилен от Никола Петков за вътрешен министър, само че е избран комунистът Антон Югов.
9 септември 1944
В изискванията на почнала руска окупация Отечественият фронт овладява властта посредством прелом. В очакване на завладяване на военното министерство, където се обитава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не позволява да се подмени елементарната защита. В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - пълководец на прожекторната рота от противовъздушната защита на столицата, съпроводени от дребна войскова част. По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите елементи в страната да извършват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство идват членовете на авансово образуваното държавно управление. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, с цел да оформят осъществения прелом. С декрет за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и държавно управление в състав: Кимон Георгиев (ПК " Звено " ), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК " Звено " ); министър на вътрешните работи - Антон Югов (БРП); министър на националното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК " Звено " ); министър на правораздаването - доктор Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК " Звено " ); министър на търговията, индустрията и труда - Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните парцели - Асен Павлов (БЗНС); министър на публичните здания, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на националното здраве е назначен доктор Рачо Ангелов (БРП), министър на обществената политика - Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата - Димо Казасов, самостоятелен. За главнокомандващ българската войска е назначен ген. Иван Маринов. С декрет на регентите е необуздано XXV Обикновено национално заседание.
В несъгласие с конституцията държавното управление освобождава с разпореждане княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).
В 6.25 часа сутринта Кимон Георгиев прочита по радиото " Прокламация към българския народ " и афишира, че държавното управление стартира да извършва като стратегия манифеста на Наказателен кодекс на Отечествен фронт от 28 август 1944 година
Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас. В Шумен руските войски правят обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред руската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: " Български офицер не предава оръжието си ". За двата дни на интервенцията са пленени 21 000 български бойци и офицери. По заповед на руското основно командване настъплението е прекъснато в 21 часа.
Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в интервенциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Специално са отличени войските на генералите Шльомин, Хаген, Шарохин, танкистите на генералите Жданов, Катков, Сухоручкин, моряците на капитан 1 сан Деревяно, капитан 2 сан Ратнер, майор Котанов, летците на военачалник Ермаченков. Съединенията и частите, които най-вече са се отличили в интервенцията в България, са показани за заграбване на имената " Русчушки ", " Шуменски ", " Варненски " и " Бургаски ".
10 септември 1944
Постановление на Министерски съвет узаконява образуваната предния ден от партизани и комунисти Народна милиция. На милицията се поверява вътрешната сигурност и е към Министерството на вътрешните работи. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите чиновници на полицията, част от тях са убити, доста са задържани. Още от 9 септември милицията стартира да прави всеобщи арести и убийства.
Делегация на Отечествен фронт в състав: проф. Димитър Михалчев - някогашен дипломат в Москва, Димитър Ганев - член на Политбюро на комунистическата партия, Кирил Станчев - звенар, и полк. Славков от щаба на войската, е призната в Букурещ от командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Отправена е молба за преустановяване на военните дейности против България и за възобновяване на дипломатическите връзки сред двете страни. На персонална среща по негова молба Димитър Ганев оповестява подробна информация за положението на българската войска и моли руската авиация да бъде основана покрай София като гаранция против дейности на " реакционното офицерство ". По-късно в Москва руският външен министър Молотов прави изказване, че " поради това, че българското държавно управление скъса връзките си с Германия, разгласи й война и се обърна с молба за помирение, руските войски от 22 ч. на 9 септември прекратиха военните дейности против България ".
Заседание на Централен комитет на БРСДП. Кръстьо Пастухов преценя присъединяване на представители на БРСДП в преврата като съдбовна политическа неточност. " Участвано е в прелом срещу едно държавно управление, формирано от демократичната съпротива.... ". Коста Лулчев се обръща към социалдемократите Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков, влезнали в държавното управление на Отечествения фронт: " Това е ваше решение. " / Блиц
През нощта на 8 против 9 септември 1944 година в България е осъществена насилствена смяна в държавната власт, като е свалено държавното управление на Константин Муравиев и на власт идва държавно управление на Отечествения фронт, отпред с Кимон Георгиев. Отечественият фронт взема властта в България благодарение на окупиращите страната сили на Трети Украински фронт на Червената войска, написа viapontika.com.
След тази дата настава огромна политическа, икономическа и обществена смяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в руската сфера на въздействие.
Днес се навършват 73 години от това паметно събитие, останало в историята ни под името Деветосептемврийски прелом. И до момента българските историци не могат да дадат единомислеща оценка на събитията от 9 септември 1944 година В историографията отпреди 1971 година то се назовава „ национално въстание “ заради пропагандата по това време. В последвалия интервал до 10 ноември 1989 година, 9-ти септември приема гръмкото определение „ социалистическа гражданска война “. След смяната на политическия режим през 1989 година събитието е определяно като „ боен прелом “.
Днес мъчно ще намерите нещо хубаво за събитията на тази дата, с изключение на радостните мемоари на баби и дядовци за празненствата и сбирките в годините когато 9-ти септември беше народен празник.
Най-възрастните през днешния ден си спомнят незадълбочено, че Деветосептемврийският прелом е последван от вълна на принуждение, осъществявано основно от комунистически групи против политически или персонални съперници. Тези всеобщи беззакония не престават няколко месеца и са последователно сложени под надзор от управляващите със основаването на така наречен Народен съд в края на годината. Според разнообразни оценки броят на убитите през този интервал е сред 20 000 и 40 000 души. Осъдените на гибел от така наречен „ Народен съд ” са 2 730 души — министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители и други След 9 септември българската войска е включена в състава на III Украински фронт. При присъединяване си в настъплението против немската войска българската войска дава 31 910 убити и ранени. На България не е приет статут на съвоюваща страна, само че е позволено да резервира освободената през 1940 година Южна Добруджа.
Партизански патрул по улиците на Пловдив, на назад във времето тържествена арка, издигната за посрещането на РККА (Рабоче-крестьянская красная армия), известна като Червената войска в града, към 9 септември 1944 година, фотография: lostbulgaria.com
Хронология на събитията:
8 септември 1944
Съветските войски (Трети Украински фронт и Черноморския флот) навлизат в България през северната и морската граница, без да им бъде оказвана опозиция от българската армия. Навлизат от 30 до 65 километра, завземат Русе, Силистра, Добрич. Морска пехота прави десант във Варна. При нахлуването на руските войски във Варна командирът на 3-а войска ген. Никола Христов е погубен от комунистите.
Правителството на Муравиев афишира война на Германия, оповестено с декрет на регентите княз Кирил и ген. Михов. Регентът проф. Филов подава оставка.
В дома на Кимон Георгиев, където от няколко дни обитава о.з. полк. Дамян Велчев, се събират членове на Националния комитет на Отечествения фронт. От некомунистическите партии в Отечествен фронт участват Никола Петков и Григор Чешмеджиев. Определен е съставът на държавното управление след преврата. Спор за вътрешното министерство - Дамян Велчев е подсилен от Никола Петков за вътрешен министър, само че е избран комунистът Антон Югов.
9 септември 1944
В изискванията на почнала руска окупация Отечественият фронт овладява властта посредством прелом. В очакване на завладяване на военното министерство, където се обитава и Министерският съвет, военният министър ген. Маринов не позволява да се подмени елементарната защита. В 2.45 часа дежурният офицер кап. Димитър Томов отваря неохраняваната източна врата на министерството и вкарва в него Петър Вранчев, о.з. майор Тодор Тошев, о.з. майор Стоян Трендафилов и кап. Димитър Попов - пълководец на прожекторната рота от противовъздушната защита на столицата, съпроводени от дребна войскова част. По телефона ген. Маринов отдава заповед до гарнизоните и войсковите елементи в страната да извършват нарежданията на новата власт. Малко по-късно във военното министерство идват членовете на авансово образуваното държавно управление. Регентите княз Кирил Преславски и ген.-лейтенант Никола Михов са извикани във военното министерство, с цел да оформят осъществения прелом. С декрет за министър-председател е назначен Кимон Георгиев и държавно управление в състав: Кимон Георгиев (ПК " Звено " ), Добри Терпешев (БРП), Никола Петков (БЗНС) - министри без портфейл; министър на външните работи и изповеданията - проф. Петко Стайнов (ПК " Звено " ); министър на вътрешните работи - Антон Югов (БРП); министър на националното просвещение - проф. Станчо Чолаков (ПК " Звено " ); министър на правораздаването - доктор Минчо Нейчев (БРП); министър на финансите - проф. Петко Стоянов (независим); министър на войната - полк. Дамян Велчев (ПК " Звено " ); министър на търговията, индустрията и труда - Димитър Нейков (БРСДП); министър на земеделието и държавните парцели - Асен Павлов (БЗНС); министър на публичните здания, пътищата и благоустройството - Борис Бумбаров (БЗНС); министър на железниците, пощите и телеграфите - Ангел Държански (БЗНС). Учредени са три нови министерства. За министър на националното здраве е назначен доктор Рачо Ангелов (БРП), министър на обществената политика - Григор Чешмеджиев (БРСДП), и министър на пропагандата - Димо Казасов, самостоятелен. За главнокомандващ българската войска е назначен ген. Иван Маринов. С декрет на регентите е необуздано XXV Обикновено национално заседание.
В несъгласие с конституцията държавното управление освобождава с разпореждане княз Кирил и ген. Михов от Регентския съвет и назначава проф. Венелин Ганев (бивш член на Радикалната партия), Цвятко Бобошевски (от Народната партия) и Тодор Павлов (БРП).
В 6.25 часа сутринта Кимон Георгиев прочита по радиото " Прокламация към българския народ " и афишира, че държавното управление стартира да извършва като стратегия манифеста на Наказателен кодекс на Отечествен фронт от 28 август 1944 година
Съветските войски завземат Шумен, Разград и Бургас. В Шумен руските войски правят обезоръжаване на Шуменските гарнизонни полкове. Пред руската офицерска команда запасният поручик Петър Добрев Петров се самоубива с думите: " Български офицер не предава оръжието си ". За двата дни на интервенцията са пленени 21 000 български бойци и офицери. По заповед на руското основно командване настъплението е прекъснато в 21 часа.
Със заповед на Сталин в 23 часа в Москва са дадени 20 артилерийски залпа от 240 оръдия в чест на отличилите се в интервенциите на територията на България войски на Трети Украински фронт и Черноморския флот. Специално са отличени войските на генералите Шльомин, Хаген, Шарохин, танкистите на генералите Жданов, Катков, Сухоручкин, моряците на капитан 1 сан Деревяно, капитан 2 сан Ратнер, майор Котанов, летците на военачалник Ермаченков. Съединенията и частите, които най-вече са се отличили в интервенцията в България, са показани за заграбване на имената " Русчушки ", " Шуменски ", " Варненски " и " Бургаски ".
10 септември 1944
Постановление на Министерски съвет узаконява образуваната предния ден от партизани и комунисти Народна милиция. На милицията се поверява вътрешната сигурност и е към Министерството на вътрешните работи. До средата на септември са уволнени 30 000 от старите чиновници на полицията, част от тях са убити, доста са задържани. Още от 9 септември милицията стартира да прави всеобщи арести и убийства.
Делегация на Отечествен фронт в състав: проф. Димитър Михалчев - някогашен дипломат в Москва, Димитър Ганев - член на Политбюро на комунистическата партия, Кирил Станчев - звенар, и полк. Славков от щаба на войската, е призната в Букурещ от командващия Трети украински фронт маршал Толбухин. Отправена е молба за преустановяване на военните дейности против България и за възобновяване на дипломатическите връзки сред двете страни. На персонална среща по негова молба Димитър Ганев оповестява подробна информация за положението на българската войска и моли руската авиация да бъде основана покрай София като гаранция против дейности на " реакционното офицерство ". По-късно в Москва руският външен министър Молотов прави изказване, че " поради това, че българското държавно управление скъса връзките си с Германия, разгласи й война и се обърна с молба за помирение, руските войски от 22 ч. на 9 септември прекратиха военните дейности против България ".
Заседание на Централен комитет на БРСДП. Кръстьо Пастухов преценя присъединяване на представители на БРСДП в преврата като съдбовна политическа неточност. " Участвано е в прелом срещу едно държавно управление, формирано от демократичната съпротива.... ". Коста Лулчев се обръща към социалдемократите Григор Чешмеджиев и Димитър Нейков, влезнали в държавното управление на Отечествения фронт: " Това е ваше решение. " / Блиц
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ